2017 г. беше една от най-трудните и най-тежки години за овцевъди и козевъди в България. Тя започна като такава още от самото си начало и така протече през цялата година. Това каза Янка Попова, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) за Фермер.БГ.
 
 
Наредба 3
„29 януари 2017 г. бе последният ден за обществено обсъждане на Наредба 3, регламентираща директните плащания. На 30 януари 2017 г. се състоя национален протест на овцевъди и козевъди в знак на несъгласие с така приетите промени в наредбата, касаещи подпомагането на овце-майки и кози-майки под селекция. Основният момент, който изкара хората на улицата бяха неравните условия за кандидатстване по схемата обвързана с производство. Случи се така, че всяко едно от трите направления животни (млечни, месодайни, автохтонни) кандидатстваха по различни правила, въпреки че схемата е т.нар обвързана с производството“, обясни Попова.
 
НОКА, заедно с още 4 асоциации (НАРМОБ, АРМПО, АРКПК, АРПЛБ) подадоха жалба във Върховния административен съд (ВАС).
 
„До момента минаха две заседания. Последното се проведе на 4 декември и прокуратурата се присъедини към исканията за единни правила. Очакваме решението на ВАС през януари“, допълни Янка Попова.
 
Самата наредба внася тотална дискриминация, добави другият съпредседател на асоциацията Деан Тодоров.
 
„2017 г., чисто в човешки аспект беше разделна за всички животновъди. Това се случи заради всички неразбории в Наредба 3  и многото скрити правила, които никъде не бяха обявени. Например, когато имаш фактура ДФЗ прави административна справка дали мандрата е регистрирала договора на фермера. Ние имахме много фермери, които имат договори, но мандрите не ги бяха регистрирали във фонда. Съответно очаквам те да бъдат отрязани от финансиране, по независещи от тях причини“, коментира той.
 
 
В голяма част от страната имаше много ниски изкупни цени на суровото козе и овче мляко, именно поради задълженията, които бяха вменени на фермерите. Спекулативно тези задължения бяха използвани от страна на млекопреработвателите, в голяма част от страната. Много колеги, въпреки че произведоха не успяха да докажат реализация на произведеното от тях мляко, понеже изкупвачите им, по региони, спряха изкупуването на сурово мляко още в края на юни. На други им беше отказано въобще да сключат договори с тях. На трети въпреки, че реализираха продукцията си на мандри не им бяха издадени документи като приемо-предавателни протоколи, добави той. 
 
На фермерите им беше отказвано съдействие, от което отново пострада единствено самият фермер“, коментира Тодоров.
 
Цените
„Тази година станахме свидетели на незапомнено ниски изкупни цени на суровото овче и козе мляко, в страната, започващи от 0,90 лв./литър и стигайки максимум до 1,17 лв./литър за овче мляко и от 0,60 лв/л - 0,65 лв/л за козе мляко, каза Попова.
 
Тя добави и парадоксалния за 2017г факт, че единствено и само в България дефицитните за Европа овче и козе сурово мляко, регистрираха тотален спад в цените, докато в същото време запазиха стабилните си нива от около 1 евро/литър сурово овче мляко в Общността. 
 
Тази спекулативна, според НОКА, пазарна ситуация ги постави в позиция и те поискаха извънредни подпомагания. Асоциацията депозира, пред МЗХГ искане за извънредно европейско подпомагане и за спешен де минимис, на което бе откликнато. Исканията им обаче бяха тези подпомагания да бъдат насочени към хората, които изтърпяха най-големия негатив и регистрираха най-големи загуби, а именно тези, които работят в млечно направление и са ангажирани с производството на мляко. 
 
В крайна сметка подпомагането бе отпуснато на „калпак” и се получи: 3,27лв.+3,73лв. = 7лв. допълнително подпомагане за овце и кози. НОКА изрази и притеснение от това, че към 17 декември, в разгара на зимата и агнилна кампания, все още нямаха нито ставка, нито преводи за овцевъди и козевъди по схемата „овце майки кози майки под селекционен контрол”.
 
 
Състояние на стадата
„По отношение състоянието на стадата, ние отчитаме едно подобрение, но това е във връзка с нашата работа. Имаме много голям брой приплоди, които вече са чистопородни и са много качествени животни. Общата тенденция е за намаляване броя на животните и все по-голям отказ на фермерите да се занимават с животновъдство, каквото и да е то. Масово в страната се продават животни, което ще рефлектира в бъдеще“, обясни Тодоров.
 
Перспективи
„Пазарът е там, където има търсене, а търсенето не винаги е там, където се произвежда дадения продукт. В този ред на мисли, ако Наредба 26 беше съобразена с действащия регламент, тя не би трябвало да обхваща овчето и козето мляко, защото тези продукти са дефицитни. Необходима е нова наредба, която да касае преработката на овче и козе мляко и последващата му реализация или просто да отпаднат ограниченията за продажба в същата и една съседна област“, каза Симеон Караколев, съпредседател на НОКА.
 
Перспективите за бъдещето ще се уповават и на кооперирането на фермерите. 
 
„Новата Обща селскостопанска политика (ОСП) ще се гради основно върху това сдружаване. Скептицизмът е много голям, но въпреки това трябва да покажем, че кооперирането не е лоша дума и ние работим в тази посока“, допълни той. 
 
 
За първи път през 2017г., в новата история на България, фермерите показаха, че е възможно коопериране с цел гонене на по-добри резултати и общи ползи. Регистрирахме 22 организации на производители, които въпреки шамара, който получихме по 4.1 и отказания достъп до финансиране за реализирането на идеи по модернизация и реконструкция продължихме да настояваме заедно, пред МЗХГ и създадохме по-приемливи условия в ранкирането на проекти, касаещи кооперираните проекто-предложения в предстоящия прием по 4.2, мярката за преработка. Надяваме се на успех и ще работим в тази посока, категорични са от НОКА.
 
Не на последно място трябва да отбележим и необходимостта от воденето на конструктивен диалог с МЗХГ, ведомството, което създава и прилага политиката в сектора. Но създаването на тази политика изисква и активното участие на представителния бранш в нея, за да не се получават никога повече такива недоразумения като Наредба 3 и Наредба 26, които вкараха бранша в  противопоставяне, вътрешни борби и недоволства, коментираха още те.
 
Поглед напред
„Пожелаваме си 2018 г. да е една по-добра година. Имаме много работа за вършене - ще работим върху реализацията на продукция, както на мляко, така и на месо. А целта ни е да стигнем до краен продукт, който да реализираме за износ като асоциация“, заключи Деан Тодоров.