Ян Маес е млад фермер от Белгия. Той е председател на Европейската асоциация на младите фермери (CEJA). Със селско стопанство се занимава от 6 години, а в момента работи в семейната ферма, заедно със своя баща и брат. Фермер.БГ разговаря с него за политиката на Белгия, младите, субсидирането и бъдещето.
 
 
– Представете стопанството си. Как се насочихте към сектор „Селско стопанство“ ?
– Казвам се Ян Маес и съм млад фермер от Белгия. Председател съм на Европейската асоциация на младите фермери (CEJA). Започнах да се занимавам със селско стопанство преди 6 години, веднага след като завърших. Имаме семейна ферма с крави за мляко. След като приключих с образованието си работих в две други ферми, подобни на нашата, едната беше в Холандия, а другата в Белгия. От една година насам работя в семейното ни стопанство, следвайки примера на моя брат и баща. 
 
– Какво образование имате? 
– Имам бакалавърска степен по аграрни науки. Завърших университет в Белгия.
 
– Колко е голяма семейната Ви ферма?
– При нас работят трима души – брат ми е там постоянно, докато аз и баща ми работим на половин работен ден. Обработваме около 65 ха земя, от които само 5 ха са семейна собственост. Също така се грижим за 130 крави. 
 
 
– Според Вас каква е ролята на младите фермери в селскостопанския сектор?
– Младите фермери играят ролята на спасители на бъдещето, според мен. Ролята им днес е да въведат иновациите в сектора, а като добавят и упоритост, и амбиция към това, което правят, превръщат своето занимание в успешно. Основната роля също така е да гарантират устойчиво производство на храна в Европа. Това са и част от обективните причини, заради които трябва да привлечем повече млади хора към сектора.
 
– Какво е Вашето мнение и съответно това на CEJA, относно бъдещето на ОСП след 2020 г.?
– Ние направихме нашите предложения относно бъдещето на ОСП и откроихме моментите, които смятаме, че трябва да се променят. Нещо, което смятаме, че е от особено значение, е това помощите да не са свързани единствено със земята, но и с да са силно обвързани с активността на стопаните. Според нас единствено фермерите, които са активни, имат завършено селскостопанско образование и са стабилни в своята дейност т.е произвеждат продукт, трябва да имат право на подпомагане от ЕС. Заедно с това, трябва да се помисли и за специфични инструменти, които да бъдат привлекателни за младите хора, за да могат те да насърчат и подпомогнат тези, които искат да стъпят в сектора и да започнат да се развиват.
 
– Кои са най-явните проблеми, които откроявате?
– Някои от тези проблеми се препокриват и в другите страни-членки на ЕС. Имаме проблем с цената на фермерската продукция на световния пазар. В тази връзка, според нас, е важно да се помисли за подходящи инструменти за управление на риска.  Освен това младите фермери се сблъскват със специфични проблеми, когато влязат в сектора. Това са например достъпът до земеделска земя, кредитирането. Основни проблеми, без които фермерите, тепърва започващи без земя и пари, не могат да развият стопанство. Според нас младите фермери трябва да получат добра начална подкрепа и след това да се следи по какъв начин съответното стопанство израства икономически, така че да може да продължи да се развива и произвежда суровини за сектора. 
 
[news]
– Какви са субсидиите, които получава Вашето стопанство, за да остане конкурентно на пазара?
– От страна на директните плащания през изминалата година нашето стопанство получи 28 300 евро, т.е средно около 280 евро на ха. Освен това, ако кандидатстваме по инвестиционните мерки, които са по Втори стълб от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), получаваме и допълнително подпомагане, но това зависи от инвестиционните избори, които ще направим, както и от проектите, които ще подадем. 
 
– Има ли Белгия специална политика за насърчаване на хората за влизането в селскостопанския сектор?
– Разбира се, Белгия има политика за насърчаване на хората, които искат да се занимават със земеделие. Мога да я обвържа с Втори стълб от ПРСР отново, където страната ни, заедно с ЕС, съфинансира различни идеи и проекти. Но основно стимулите идват от Европа. Имаме национално законодателство, например, за околната среда, което изисква повече от фермерите в Белгия, отколкото Европа изисква от тях. По този начин също получаваме допълнителни средства от държавата, ако се справяме добре и прилагаме добри практики. Нека също да изясня – когато говорих за субсидиите, които получаваме – 28 хил. евро звучи като една голяма сума, повече от средната заплата, която редица хора получават годишно. Но за нас това субсидиране е около 8% от общата стойност на стопанството за мината година. Всяка година това плащане се определя на тази база – на каква стойност е продукцията, която си произвел. 
 
– Как изглежда бъдещето на младите през Вашата призма?
– Това, което искаме да видим е бъдеще на няколко нива. Първо селските райони, където е позиционирана нашата работа и където живеем, да са пригодени наистина за живот. Това значи, че трябва да се осигури на младите фермери възможността да създават своите поколения на село, да имат достъп до интернет, да имат възможност да ходят на училище, да имат болница, магазини в близост. Хората в селските райони трябва да имат същите права и възможности като тези, живеещи в градовете. Сектор селско стопанство е глобален сектор, тъй като е обвързан с производството на храна и суровини. 
 
– Членуват ли български асоциации и фермери в CEJA?
– Към момента, за съжаление, нямаме български представители. Надявам се обаче това да се промени. Важно е да кажа, че CEJA приема национални организации и структури на младите, а не индивидуални фермери. Ние търсим асоциации, които да са познати в страните и да отразяват адекватно исканията и позицията на младите фермери в съответната държава. Към момента имаме 32 организации, които членуват в CEJA. Те са представители на 24 страни и наистина се надявам скоро да мога да кажа – да, имаме български представители в нашата мрежа.
 
– Какво бихте посъветвали младите фермери от България?
– Открийте силата на сдружаването. Нямам предвид само от икономическа страна, но и при създаването на силна и обединена позиция, защото само тогава тя се чува. Никой политик и никоя институция няма да се вслушат в индивидуалния глас , но ако заедно представим и повтаряме нашите искания и приоритети, тогава със сигурност ще можем да въздействаме не само на политиците в България, но и в Брюксел.
 

 

© 2018 Всички права запазени. Позоваването на Фермер.БГ е задължително!