Законодателните предложения за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) съдържат серия гаранции, които гарантират, че ОСП ще остане обща и с голямо „О“. Това каза еврокомисар Фил Хоган, по време на последния Съвет на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел, председателстван от България.
 
 
„Субсидиарността и ренационализацията са две изцяло различни неща. Ние предлагаме първото, обаче не бихме предложили второто. Успехът на ОСП в немалка част се дължи на способността да се адаптираме към променящите се обстоятелства. ОСП трябва да върви в крак с новите предизвикателства и исканията на фермерите и общността. Няма вариант просо да не действаме“, заяви Хоган.
 
Еврокомисарят е категоричен, че приходите на стопаните не трябва да намаляват заради излизането на Великобритания от ЕС, а точно обратното – средствата към тях трябва да се повишат заради променения внос и износ, предизвикан от Брекзит.
 
„Бюджетът от 365 млрд. евро представлява намаление в бюджета за новата ОСП с едва 5%, при сегашните нива. Това не трябва да обърква дискусията по 5% намаление, с факта, че подкрепата за стопаните не е коригирана за инфлацията. Така че през периода 2021-2027 стопаните ще имат намаление в подкрепата, в реално измерение на ОСП, което не е ставало от 90-те години насам.
 
Предложение на ЕК е сложено на масата и крайното решение за бюджета е в ръцете на съзаконодателя. Разбира се, като част от този процес, държавите членки също могат да се съгласят да се увеличат вноските си. Но всички трябва да сме наясно, че без увеличение в бюджета, единственият начин за повишаване на бюджета за ОСП, е за сметка на някоя друга област на политиката. Именно това е предизвикателството“, каза Хоган.
 
От своя страна министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов коментира, че България ще остане ангажирана с бъдещето на ОСП и след края на своя мандат като Председател на Съвета на ЕС. 
 
Заедно с това той обърна внимание, че все още остават много въпроси за решаване.
 
„Както стана ясно и от тази дискусия, сред тях са нуждата от истинско опростяване на правилата, по-голяма гъвкавост за страните-членки при избора си къде и как да инвестират финансирането си по линия на ОСП, навременни плащания към фермерите, мерки във връзка с опазването на околната среда и изменението на климата“.