Производството на плодове и зеленчуци да стане с обратно начисляване на ставката по ДДС. За тази промяна настояха в началото на годината производители на плодове и зеленчуци от три овощарски съюза. Фермерите са категорични, че това ще доведе до добър финансов резултат за сектора.
 
 
Идеята тръгва от сектор зърнопроизводството, където изменението влезе в сила преди три години. Дори и след редица срещи между бранша и експерти от министерството, въпросът с обратното начисляване на ставката по ДДС за секторите „Плодове“ и „Зеленчуци“ остава неуточнен. По темата разговаряме с Марин Сърмов, земеделски производител от Шумен. Той се занимава с овощарство от 2003 г., като стопанисва около 600 дка с трайни насаждения - череши, кайсии, сливи, круши и ябълки.
 
Същност
Това ние да сме конкурентни на една международна сцена означава да играем на равни начела с другите държави. Важно е и субсидията да бъде еднаква, тъй като един гръцки овощар взема една помощ, а в България ние се справяме с друга. В този контекст обратното начисляване на ставката по ДДС е от особено значение, тъй като този, който продава определената група стоки, не начислява ДДС. Данъкът се поема от получателя на стоката и той има правото да ползва данъчен кредит. 
На един български търговец, например, му е по-изгодно да купи гръцка продукция, защото там той не плаща ДДС, а то се начислява в крайния продукт. Докато купувайки суровината от България, производителят „потъва“ и с ДДС. Видно е, че това стимулира вноса и не защитава българските производители. А ние, ако не можем да защитим интересите си при нашите търговци, какво остава, ако излезем на международна сцена, където съревнованието е с другите страни.
 
Вносът
Вносът е проблем за нас. Всяка стока, която е нерегламентиран внос, е проблем. В другите държави има зониране – производителите продават на потребителите и за автентична се смята продукция, която е в определен периметър. Според мен, би трябвало, да се изолира и да се регламентира тази търговия със земеделската продукция, която се произвежда от българските производители. Това също ще помогне на сектора да бъде по-конкурентоспособен.
 
Снимка: Личен архив
 
Работната ръка
Проблемът с работната ръка съществува навсякъде. Опитваме се да събираме работници. Аз съм стигнал до там, че в кампания събирам хора, които идват от около 100 км разстояние и остават да нощуват в близост до насажденията. Много трудно се справяме и работната ръка става все по-малко. 
 
Отново опираме до съдействие на държавата към отваряне на възможностите за работна ръка от други страни. В България разчитаме на крайно ниско ниво, не само от гледна точка на ниво на интелигентност, но и работоспособност и желание за работа. Трудно се справяме и с манталитета на работниците, които започнаха да диктуват условията, вместо нас - станахме зависими.
Механизирането някъде е вариант, но при нас по-скоро не е. Отдавна в България безработица няма. Има глад за работна ръка и хора, на които не им се работи. 
 
Еднодневните трудови договори
Мое мнение е, че това е поредната необмислена постъпка за решаване на даден проблем. Какво става след като аз си платя предварително еднодневен договор за едно голямо количество работна ръка и след 2 часа завали дъжд? Според мен е нужна абсолютно опростена схема. 
 
 
Нека таксата да се отнесе към тон продадена продукция. Тази продукция се обира от хора, лесно може да се сметне колко би обрал един работник на ден. Таксите също могат да се сметнат лесно, осигуровките и те. В кампания на едно стопанство, с размерите на моето, за да се обере продукцията са нужни 300 души на ден. Това е организация, извозване и т.н. какво време остава за тези административни действия? Естествено, че може нещо, някъде да бъде пропуснато. Трябва да се търси абсолютно опростено решение.
 
Директните плащания
В момента се дискутира и темата с тавана на директните плащания. Нека правилно разграничим директните плащания по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци. За мен е абсурдно да се слага таван на обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци. Категоричен съм, че таван за директните плащания за декар площ, според мен, трябва да има. Това е свързано с по-добро разпределяне на средствата спрямо брой земеделски производители. Страшно много пари отиват в доста крупни земеделци, които се занимават със зърнопроизводство. Смятам, че в момента средствата се разпределят несправедливо. Съгласен съм, е нашият бранш е по-многоброен, а самите производители са с по-малки възможности за защита на интересите си от другите браншове. Овощарството е най-изоставеният бранш и е на път да загине у нас, ако няма промяна по отношение на субсидирането.