В момента овцевъдството не е интензивно и пасищата са малко и не са облагородени. При храненето на овцете майки и за получаването на висока продуктивност, в структурата на дажбите трябва да участвуват повече концентрирани фуражи.За овцете майки концентрираните фуражи са 20-22%, сеното е около 13%, силажът и сочните фуражи са 25%, зелената трева и пашата 40 %. При липса на концентриран фураж 1 кг от него може да се замести с около 2,5 кг сено, 5,5-6 кг пасищна трева или фиево-овесана смеска.
През първия период на бременността, когато животните са още на паша и изискванията им са по-ниски, не са необходими големи количества концентриран фураж. Ако падат големи количества валежи и тревостоят е добър, може и да не се дава. Когато на едно животно се пада около 5-5,5 кг пасищна трева на ден, друга храна не е необходима освен крупа сол за лизане в егрека. Само в случаите на засушаване може да се добавят до 200 г пшенични трици.
През втория период на бременността изискванията на животните се повишава. Дажбата е вече зимна и трябва да дават повече компоненти- 0,3 кг концентриран фураж с трици или смеска с царевица, до 1,3 кг ливадно сено, 0,5 кг люцерново сено, 1 кг кръмно цвекло и до 0,5 кг слама. Тази дажба е достатъчна за цигайските овце, а за тънкорунните и млечните трябва да бъде завишена.
През първият период на лактацията- първите два месеца след оагването в дневната дажба трябва да влизат: смес от 2-3 вида концентриран фураж царевица и ечемик вив вид на ярма/ около 400-600 г, ливадно сено – 1,5, силаж – 2 кг, слама – 1 кг. Каменната сол се дава неограничено, а креда около 10 г.
През вторият период на лактацията, когато животните се отглеждат още в помещенията, може да се дава 1,2 кг сено, 0,7 кг слама, 2 кг силаж, около 0,5 кг концентриран фураж, креда и каменна сол. Постепенно се преминава към пасищна трева или на изкуствено пасище-фиево-овесена смеска. По време на подготовка на случната кампания трябва да се включи концентриран фураж-250-300 г, от който покълналият ечемик може да бъде до 100 г дневно.
Необходимо е да се даде тривитаминол и да се проведе безсолно-солева диета по 7 дни всяка. Целта е в продължение на 7 дни солта да се изключи от дажбата /не се дава крупна сол и готови смески от фуражните заводи/. След това се дава 7 дни по 12 г сол на овца и се пускат кочовете, за да ги покрият. Преди това 20 дни по-рано се спира доенето, ако не са създадени отлични условия за хранене. За кочовете е характерен по-изразен концентриран пит на хранене. Концентрираната смеска трябва да бъде около 45 %, сеното-17%, силажът и сочните фуражи -13%, зелените фуражи и пашата -25%.
През извънслучния период в дажбата влизат люцерново сено-1,5 кг, пшенични трици, овес и ечемик -0,9 кг, силаж-2,5 кг. През размножителния период се дават зелена люцерна/завяхнала/ -2,5 кг, овес-0,6 кг, ечемик-0,5 кг, слънчогледов шорт-0,3 кг, обезмаслено мляко- 1 л, моркови -0,5 кг. Хранене на агнета и шилета за разплод: През бозайния период основната храна за агнетата отглеждани за разплод основната храна е майчиното мляко.
През първите 15-20 дни агнетата трябва да бозаят по 4-6 пъти в денонощието. Към края на втората седмица агнета, които са добре развити започват да приемат в малки количества концентриран фураж и листа от доброкачествено люцерново или детелиново сено. От концентрирания фураж подходящи са овесената ярма или пшеничните трици.
През втория месец в дажбите им постепенно се включва шрот и ечемична ярма, а от сочните фуражи-ситно нарязани моркови. От концентрирания фураж агнетата изяждат до 160-180г дневно и 270 г люцерново сено. Агнета се пускат да бозаят при майките по три пъти на ден-сутрин, обед и вечер, като времето на престоя е един час, като след това се издояват ако във вимето им е останало мляко.
През третия месец дажбата достига 600-700 г, но не бива да се дава на воля, понеже ограничава развитието на търбуха. Те трябва да се приучват да изяждат повече сено. Овцете може да се изкарват на паша заедно с малките. Ако групата е голяма, те пасат отделно, като на агнетата се предоставя най-добрата част от пасището. В боксовете на агнетата винаги трябва да има кофа с прясна вода. След отбиването на шилетата се дава концентриран фураж от 300-350 г освен пашата. Зимната дажба трябва да съдържа около 400 г смеска от ечемик и овес, 0,5 кг люцерново сено, 06 кг ливадно сено и 0,6-0,7 кг кръмно цвекло. През втората половина на зимата дажбата към на шилетата може да включи слама и повече силаж. Хранене на агнета изключени за разплод и тяхното угояване:
При отглеждането на агнета изключени от разплод, с цел реализация за месо и с ранното им отбиване на 3-4 ден, се цели полученото мляко от овцете да се реализира като стокова продукция. Заедно с отбиването на агнетата след 25 ден от една овца може да се получат 27-30л мляко в повече в сравнение със случаите, когато агнетата се отбиват след 60 дни и едва тогава се залагат на угояване.
При отбиването на агнетата след 25 ден от тяхното раждане е необходимо да им се дава стартерни смески /с висок процент белтъчни вещества/, качествено люцерново сено и сочен фураж. А тези които ги отделят веднага след коластрения период, когато отнетото майчино мляко се замести с млекозаместители. Млекозаместителите биват два вида – течни и сухи. При течните млекозаместители компонентите се смесват в течно състояние. Към пастьоризирането обезмаслено краве мляко се добавят необходимите мастни и минерални вещества и антибиотици. Сместа се хомогенизира, пастьоризира се и се охлажда до температура 8-10 гр.С. Превозва се с цистерни. Течните млекозаместители не са трайни и трябва да се използват в деня на тяхното производство. Сухите млекозаместители са приготвени чрез смесване на компонентите. Те са по-трайни, с постоянен състав и с високи бактериологични показатели.
Дажбата за хранене на агнетата се приготвя по рецепта дадена от завода производител. През първите дни на хранене на агнетата млекозаместителят се дама с температура 36-38 гр.С, а в по-късен период се понижава до 20-25 гр.С. След настаняване на изравнените по едрина и жизненост агнета при една от двете възприети системи-боксова или в клетки, през първите 4-5 чака не се хранят. След 6-8 хранения агнетата се приучават към поемане на храна от поилка. Хранят се 6 пъти на ден през 3 часа с 125-135 мл млекозаместител. В продължение на 10 дни се хранят 6 пъти по 200 мл, а през следващите 23 дни – 4 пъти с 350-400 мл млекозаместител.
За целия млечен период едно агне приема около 40-45 л течен млекозаместител. След първата седмица от раждането на агнетата те получават стартерни смески и качествено люцерново сено. За млечния период на едно агне се предвижда 1,5 кг стартерна смеска, като агнетата достигат 10-12 кг жива маса при дневен прираст около 180-200 г. След това се отбиват рязко и се преместват в помещения за интензивно угояване със стартерни смески.
По същият начин се постъпва и с агнетата, отбити на 2-30 дневна възраст. Те се хранят със стартерни смески, а след това и с финишерни смески до достигането на маса 23 кг в планинските райони и 28 кг в полските райони. Тази маса се достига на около 90-100 дневна възраст. В масовата практика се прилага вторият вариант за късното отбиване на агнетата, поради това че храненето с млекозаместители е свързано с редица трудности, като: производството на качествени млекозаместители, отлична организация при превозването му до стопанството, захранването на агнетата, почистването на поилките и не на последно място квалифицирана работна ръка и др.
Лошото изпълнение само на едно звено от веригата води до отпадане или заболяване на агнетата и допълнителни разходи. Стартерната смеска се дава на угояваните агнета смесена със сенно брашно и сочен фураж. За тази цел агнета се отглеждат в помещения където могат да се изградят боксове, като в един бокс може да се отглеждат до 100 агнета. На едно агне се предвижда 0,4 кв.м. Във всеки бокс е необходимо да има течаща вода и хранилки с концентратна смеска. Най-ефективно е оглеждането на агнета за угояване в големи ферми, където част от процесите могат да се механизират.
;void(0);){kind=link}