Фосфорът е важна по своето значение съставка в минералното хранене на прасковата. Въпреки това използването на фосфорни торове в прасковеното производство  е значително по-ограничено в сравнение с азотните, изхождайки от това че почвите и подпочвите, върху които се отглежда прасковата са сравнително богати на този елемент. От друга страна, количеството фосфор, необходимо за нормалното развитие на прасковата е малко. П



 



ри обилно азотно хранене обаче изискванията към фосфор значително се увеличават. В този случай внасянето на фосфорните торове има положително въздействие върху растежа и плододаването на прасковата. Основния фактор за действие на фосфорните торове е правилното им внасяне в почвата. Поради извънредно слабата подвижност на фосфорния йон, плиткото внасяне на фосфорните торове обогатяват само повърхностния почвен хоризонт, където подвижният фосфор остава позиционно недостъпен за основанта част от кореновата система, която при прасковата е разположена в слоя 20-50 см.



 



Съвременната концепция за фосфорпно торене се състои в следното: Преди засаждането на градината в зоната на коренообитаемия почвен  пласт трябва да се създаде едно първоначално високо ниво на фосфора с оглед задоволяване нуждите на растенията по-продължително време. След засаждането на дърветата внасянето на фосфорните торове има за цел да поддържа създаденото чрез основното торене на почвата фосфорно ниво.



 



Прасковата проявява сравинително висока чувствителност към недостига на калий. Ако дървото не е достатъчно подсигурено с този елемент, плодовете го извличат от листата, които започват да проявяват видими признаци на калиево гладуване – завиване на листната петура накоре и периферна некроза. Плодовете не достигат нормален размер. При ниска запасеност с калий обрастващата дървесина на прасковата изтънява, броят на цветните пъпки и на плодовете намалява.



 



Подобряването на калиевото хранане увеличава не само растежа и размера на листната повърхност, но и интензивността на фотосинтезата. Калият оказва положително влияние върху студоустойчивостта на дърветата, жизнеността и покълването на прашеца, едрината, оцветяването, аромата и съхраняването на плодовете. Голямама част от почвите,  които се използват у нас за отглеждане на прасковата са добре запасени с подвижен калий. При недостатъчна запасеност прасковата реагира много добре на торене с калиеви торове. Напояването оказва благоприятно влияние върху постъпването на калий в прасковеното растение.



 



Калият е слабо подвижен в почвата. За това при внасянето му се спазват същите общи праинципи както при фосфорното торене. Прасковата се нуждае и от други елементи на минерално хранене – калций, магнезий, бор, желязо, манган, мед, цинк. У нас като правило тя не показва явни симптоми на техния недостиг и затова не е необходимо специалното им внасяне. Освен минерланите голямо значение за прасковата имат и органичните торове, по-специално оборският тор. Торенето с оборски тор подабрява структурата на почвата, обогатява я с целия набор от хранителни елементи и повишава използваемостта на фосфорните и калиеви торове.



 



Внасянето на торове трябва да се извършва както следва. Младите неплододаващи  дървета се торят с азотни торове ръчно в околостъблени кръгове. За тази цел могат да се използват и тороразпръсквачки, като се торят ивици по дължина на редовете. Следва да се има предвид, че кореновата система се разпростира на двойно по-голяма ширина, октолкото короната. От третата година торовете се внасят равномерно върху цялат площ на насаждението. При встъпилите в пълно плододаване прасковени дървета определената норма азотен тор се дава на два или три пъти в зависимост от механичния състав на почвата.



 



На почви с лек механичен състав торенето се извършва в три срока: ½ от нормата се внася в края на зимата /февруари-март /, ¼- след юнското опадане на завързите и ¼- след  прибирането на реколтата. При ранните сортове подхранването е двукратно. На почви със сраден и по-тежък механичен състав азотът се внася двукратно: ½ от нормата в края на зимата и ½- след юнското опадане. О



 



борският, фосфорният и калиевият тор се разхвърля по почвената повърхност непосредствено преди есенната оран. Напоследък, с изграждането на системи за локализирано напояване все по-голямо  значение придобива фертигацията /подаване на разтворените минерални торове с поливната вода/. Това се отнася не само за азота, а и за разтворимите форми на фосфорни  и калиеви торове. По този начин те се използват по-ефективно, отколкото при традиционното им внасяне в почвата.



 



При внасянето на азотните торове чрез фертигация, годишната норма може да се раздели на по-голям брой подхранвания и може да се намали с 50 %, поради по-пълното използване на азота. Трябва да се има впредвид, че при внасяне на торовете чрез фергитация, внимателно трябва да се определя продължителността на капкуването, като не се допуска да се навлажнява на по-голяма дълбочина от зоната на разположение на активните корени.