От времето на схващането, че пролетта /периодът преди вегетация/ е идеалният момент за внасяне на троен тор /NPK/ и с това се решават проблемите, измина много време. Вниманието се концентрира все повече върху количествения резултат, чрез използването на прецизна информация. Почвеният анализ и листната диагностика са необходимите инструменти за това. Промишленото наторяване със сигурност е онази агрономическа практика, която – заедно с избора на културите и присадките – претърпява най- дълбоките технико оперативни промени. Освен това, от всички земеделски техники за отглеждането на лозови насаждения, промишленото торене представя през всички сезони пред земеделските стопани трудни решения: Кога да се внесат растителните елементи? Какво количество да бъде внесено и под каква форма? Преди няколко години пролетта беше сезонът, по времето на който лозарите трябваше по всякакъв начин и във всички случаи да наторяват собствените си лозя, внасяйки еднократно троен тор, съставено от азот, фосфор и калий; следва процес на брануване, с който приключват с всички процедури до следващата кампания. Днес, за по-развитите производители, не винаги е така. Много важен за лозарите е почвеният анализ, който трябва задължително да бъде консултиран със специалисти, когато възникнат съмнения. Той не може да се пренебрегва, дори и след преценката на внасянията и загубите, дължащи се основно на естеството на почвите и промените в околната среда. Оценка на внасянията при производство на 100 кг. грозде, наторяването винаги е насочено към количествения добив, или по-точно, не трябва да се стимулира вегетативното развитие, за сметка на качествения продукт-виното. Кога е най подходящото време да се внасят хранителни елементи? Азотът, който е именно елементът-символ на вегетативната стимулация, днес е най-дискутираният фактор в модерното наторяване. Неговото внасяне би трябвало да бъде разпределено на три етапа: една част /25% от общото количество/ - веднага след гроздобера, втората част /40 % от общото количество/- след набъбване на пъпките, и последната част – след завръзване. Последният етап би трябвало да се направи с нитрати, или по конкретно, торове с непосредствен ефект.Внасянето на азот трябва да се променя също и в зависимост от типа на лозето, каквато е голямата част на старите лозя /напр. Kober5 BB/, внасянето на азот означава да се увеличи още повече вегетативният стимул, за сметка на производителността. При този вид лозя азотът би могъл да бъде внасян всеки втори сезон. Калий и фосфор се внасят през есенния период, непосредствено след гроздобера. Фосфорът в лозята не е необходим в големи количества, за разлика от калия. Именно калият е елементът, необходим за натрупване на захари. Въпреки че почвеното торене може де се окаже достатъчно, полезно е да се предвиди и необходимостта от листно торене на базата на калий, по време на летния период в съответствие с развитието на плодовете и формирането на чепката. Листното наторяване на лозята в днешно време се превръща в нормална техника на внасяне на хранителни елементи, в допълнение на промишленото наторяване на почвата. Благодарение на един адекватен почвен анализ е възможно на растението да се доставят подходящи хранителни елементи в съответните количества. Зеленото торене при лозята е полезна практика. В допълнение на операциите по наторяването, използвана практика е и заравянето на други култури, най-често бобовите, които да изпълняват функцията на хранителни вещества. Когато се говори за бакла, люцерна и други подобни, мисълта веднага се насочва към азота, вегетативното развитие, лошата продукция. Тази агрономическа практика обаче не трябва да се разбира единствено като внасяне на хранителни елементи, най-вече азот, но разсъждавайки по посока на преимуществата, които бобовите култури могат да предложат на физичните характеристики на терена; повишаване на органичното вещество в почвата има ефект върху способността за водозадържане, при песъчливите почви се повишава тяхната носеща способност, а при глинестети почви се подобрява структурата. Тази техника предвижда засяването на около 80 кг семена на хектар през есенния период и заравянето на зелената маса през пролетния период, заедно с обичайните дейности в лозето. В заключение, можем да потвърдим, че когато наторяването на лозето се превърне в една повече практична и по-малко емпирична практика, по-внимателна към реалните хранителни нужди на едно конкретно производство, качеството на произведеното грозде се подобрява, а от тук и това на виното. В сравнение на периода от преди няколко десетилетия, в това отношение е изминат дълъг и ползотворен път.