Торене на кайсията


Кайсиевите дървета в млада възраст имат най-голяма нужда от азотно торене, тъй като минималната потребност от фосфор и калий се задоволяват от внесените преди засаждането торове. В зависимост от почвеното плодородие, годишно се внасят по 45-90 г амониева силитра на 1 кв.м. хранителна площ. Годишната норма се внася два пъти: 2/3 през март и 1/3 в края на май. Торовете се разпръскват равномерно по цялата хранителна площ и непосредствено след това се извършва окопаване.

 

 


Площта, която се тори, постепенно се увеличава и към петата година обикновено се преминава към торене на цялата площ. За плододаващите кайсиеви насаждения торовите норми се определят най-точно на базата на почвен и листен анализ. Върху запасеността на дърветата оказва влияние добивът, здравното състояние на дърветата, степента на почвено овлажняване, последействие и взаимодействието на внасяните торове. За определяне на торовите норми при плододаващите дървета е препоръчително да се правят консултации със специалист.


Азотните торове се внасят ежегодно, обикновено два срока:  ½ от нормата през март и ½ в край на май. Фосфорните и калиевите торове се внасят през есента или рано на пролет/февруари/ на растояние 1,5-2 м от стволовета на дърветата на дълбочина около 30-40 см с норми изчислени за съответния период. За условията на изслужените черноземни почви, които преобладават в Силистренския район, като примерни могат да се използват следните торови норми: 25-30 сг/дка азот, 16 кг/дка фосфор и 20 кг/дка калий.

 

 

 


Изисквания при напояване на кайсията

 

 


Кайсята изисква напояване при отглеждането и количеството вода за едно напояване трябва  да бъде толкова голямо, че да овлажнява коренообитаемия почвен слой. Дълбочината на този слой при неплододаващите дървета е най-често около 50 см, а при плододаващите около 50-80 см.

 


Срокове и норми за напояване:

 


•    рано на пролет, преди разпукване на пъпките/прави се само в година със суха зима/;

 


•    10-15 дни след прецъфтяването  и завързването на плодовете /то осигурява растежа и прираста на плодовете/; •    около месец преди беритба на плодовете;

 


•    1-2 поливки през юли-август /в зависимост от непадналите валежи/;

 


•    поливане след листопада /извършва се при много суха есен/.

 

 


Поливните норми трябва да са в границата на 50-70 куб.м./дка, като се определя в зависимост от типа на почвата и възрастта на дърветата.

 


Основните начини за наповане са : гравитачното, дъждуване и капково.

 

 


Гравитачното напояване с най-често практикувано у нас и се осъществява чрез околостъблени чаши, по бразди или заливане на цялата площ. Недостатъците на гравитачното напояване са: •    неравномерното проникване на водата в коренообитаемия слой; •    разход на големи количества вода; •    причиняване еродиране /изнасяне/ на почвата.

 


Дъждуването с дъждувални инсталации е най- ефикасния начин за нопояване. Дъждовалните системи могат де се използват успешно и за борба с късните пролетни мразове като и за наторяване.

 


Капкуването е сравнително нов начин на нопояване, при който водата се подава на капки или капковидни струйки. Предимствата на капкуването са: •    значително се увеличават добивите  /с 20 до 50%/, отколкото при другите начини на напояване; •    чустително са намалява разхода на вода/над50%/; •    намаляват се разходите на работна ръка; •    запазва се почвена структура.