Срещу студ и мраз е добре да се зазимят оборите. Няколко съвета и оборът е добре зазимен:



- Със стена от бали със слама отворените обори временно са защитени от ледения вятър;



- Съоръженията за отстраняване на тора могат да се използват и при минус 10 грС.



 



С понижение на температурите честотата на почистването би следвало да се увеличи-например до 1 път на час. При съоръжения с широк скрапер помагат следните мерки:



- Скаперът да се паркира в защитения сектор или алтернативно да се инсталира защитена „гара” за него;



- Въжето/ веригата/ да бъде достъпно положено, не в запълнен с вода канал, - Направляващата ролка да се постави на сухо място и да бъде покрита;



- Механизмът за повдигане на клапаните да се почиства;



- Да се програмира контролът на интервал за мраз.



 



За да се избегне замръзването на решетъчния под е необходимо да се поръси със сол. Ако елементите на решетката замръзнат така, че торът да се натрупва върху пътеките, е необходимо да се разпръсне ситно нарязана слама или да се разхвърлят фини дървени стърготини. Така подът частично изсъхва и кравите могат да се придвижват по-лесно. Това е важно, защото при ниски температури кравите изискват повече време, за да възстановят изразходваната енергия. За това и времето за храна се удължава с един час.



 



За да се осигури постоянен достъп на вода може да се направи следното:



- Откритите тръби да се изолират;



- Да се вгради по възможност отопление на инсталацията;



- Да се осигури циркулационна система /водата се изпомпва в кръг/;



- Допълнително може да се включи отопление;



Много е важно да се наблюдава изправността на циркулационната помпа и клапаните с поплавъците. Ако те заядат водата ще прилее и останалата част от инсталацията ще измръзне.



- Вграждане на биметални клапани в поилките на хранилките- при ниска температури тук винаги капе вода. Постоянното движение на водата възпрепятства замръзването й;



- Да се вгради брояч на оттока с измервател на температурата.



 



При размразяване на тръбите за вода е необходимо особено внимание. В никакъв случай за размразяване на тръбите не трябва да се работи с открит пламък или с поялник по инсталацията или измервателните уреди. Преди размразяването да се затвори главния кран. При размразяването се създава свръхналягане и за това крановете трябва да бъдат предварително развъртени.



 



При студено време е добре доилната площадка да бъде отоплена. При много ниски температури е възможно пътеките, проводите и доилните апарати да замръзнат, за това трябва да се инсталира източник на топлина /духалка или нагревател/, който да се включва на определени интервали. Въздушни нагреватели могат да се инсталират на доилната площадка-електрически или газови вентилатори с топъл въздух, поставени на пода, могат бързо да подгреят въздуха край доилния апарат. Те могат да бъдат включени 15 минути преди доенето, а след това да се използват за подсушаване.



 



Много подходящи са отоплителните уреди с топъл въздух. Те изсмукват въздуха под покрива, загряват го и вече затоплен го издухват през тръба в шахтата, - Подходящи са и нагревателите с инфрачервени лъчи, които затоплят пространството около дояча. Но те не са ефективни за загряване на въздуха на цялата доилна зала, - Монтажът на подово отопление не се оказва най-добро решение. То поглъща много електроенергия, времето за загряване се оказва твърде много и въздухът в помещението се загрява твърде слабо, - Критични точки на доилното място са входът и изходът. След всяко почистване подовото покритие би следвало да се изтегли временно. Може би може да се разхвърля и малко сол, ситно нарязана слама или дървени стърготини. Важно е вратите веднага да се затварят плътно.



 



Ако мястото за хранене е застрашено то замръзване би следвало да се увеличи честотата на предлагането на фураж. Фуражните смески със съдържание на суха маса под 50% би следвало да се поема от животните за около 4 часа. Дажбата не трябва да съдържа повече 4 кг суха маса на животно. За да се увеличи съдържанието на суха маса в рациона, би трябвало към него да се прибавя усилено сухо сено или слама. Температурата в центъра на силоза по правило е между 15 и 18 градуса. Този топлинен тампон действа още срещу въздействието на ниските температури и възпрепятства замръзването в силоза.



 



При външни температури от -5 до – 10 гр.С силажът в хоризонталния силоз замръзва най-вече във външните слоеве и в зависимост от сухото вещество са застрашени до 20 см. При продължително ниски температури под – 10 гр.С в хоризонталните силози, фолиеви силози или свободни ферметанционни купчини е възможно измръзване до 1 м. При още по-голям студ е необходимо тези силози да се покрият с бали слама или сено. Ако дневното отнемане на силаж е под 20 см има опасност от измръзване на още 10 см от повърхността на отреза.



 



Особено застрашени са царевичните силажи със съдържание на сухо вещество под 28 %. За разлика от топлите месеци на годината, в които слънчевата топлина способства за аеробната нестабилност на силажа, участъците, от които се отнема силаж през зимата, е добре да са от южната страна на силоза. Тогава слънчевото греене би могло минимум да подкрепи топенето на замръзите по повърхността на отреза. Силно замръзналите силажи би следвало да се поднасят след като са били оставени на места, където да се размразят.



 



Замръзнали фуражи не трябва да се дават за храна на животните. Успоредно с очевидното намаляване на приема на храна търбухът реагира с нарушени функции. Чрез понижението на температурата микробиалната активност на предстомаха намалява, при по-големи дози съответно се нарушава изцяло. Често се появяват относително актуални заболявания, свързани с диарии при преживните. Тъй като става дума за периферийните слоеве на силоза, а те са трудни за отстраняване при измръзване, делът на развалените партиди в силажа може да се повиши.