Резитбата на лозата се състои в ежегодно частично или пълно премахване на едногодишните пръчки, а при силни повреди от измръзване и болести и други многогодишни органи по лозата. С резитбата се регулира растежа, плододаването, пространственото разположение на плододаващите звена и пръчките, правилно натоварване за ежегодно получаване на висококачествена гроздова реколта. Осен това с резитбата се извършват определи формвировки, с които до голяма степен се механизира обработката на почвата, борбата с болестите и неприятелите, торенето, беритбата на гроздето и др.



 



Резитбата е важно и трудно за изпълнение мероприятие, за което е необходимо работници, които да я извършват и да са запознати с биологичните особености на лозата-полярност, родовитост на пъпките по дължината на едногодишната пръчка, зависимост между броя и растежа на леторастите, количеството и качеството на гроздето. Полярността при лозата се състои в по-ранното развитие на по-високо разположените пъпки, а по-ниско разположение дават по-слабите леторасти и до известна степен намаляване броя и големината на съцветията в пъпките. Колкото е по-силен растежът на лозата, толкова по-добре е изразена полярността.



 



Борбата с полярността се води до известна степен с резитбата, но не може да се премахне, а само се ограничава проявлението й. За целта се извършва къса резитба на чеповете с две очи, при която плодните пъпки до известна степен са на еднаква височина. Най-силно полярността се подтиска при чашовидната формировка. При смесена резитба на чепове и плодни пръчки, както и при формировката Гюйо, плодните пъпки се извиват и полагат хоризонтално по тела като се привързват.



 



При такава формировка притокът на вода и разтворените в нея минерални вещества към връхните пъпки се затруднява и развитието на пъпките и растежа на леторастите е по-изравнен. Родовитост на пъпките- най-голяма родовитост имат зимните пъпки/очи/, разположени по узрелите пръчки, в които се формират съцветията. Спящите пъпки, ъгловите очи и черното око са безплодни или заложените съцветия в тях са много малко и дават много малки гроздове, поради което те се използват за възстановяване на лозите най-често при измръзване и поддържане на формировката.



 



Родовитостта на зимните очи разположени по дължината на пръчките е различна и зависи в генетичното кодиране при отделните сортове. Пъпките в основата и върха са по-малко родовити, отколкото тези в средния сектор на пръчките. При сорта Каберне совиньон родовитостта се повишава до 12 око, при Ркацители до 9-10, при сорта Болгар от 10-16 око. При сортовете Димят, Павид, Гъмза, Зарчин, Широка мелнишка лоза, Мискет червен, Кардинал и др. родовити са пъпките и в основата на пръчките, поради което може да се прилага и при високостъблена формировка-Кордон Роая, Кордон Томри и др.



 



Родовитостта на пъпките е по-голяма при наличие на повече многогодишна дървесина, където коефициентът на плододаване е по-висок. При лозата има взаимозависимост между силата на лозата, растежа на леторастите, количеството и качеството на гроздето. Растежът на леторастите се състои в дължината и дебелината им, а силата на лозата е във възможността да дава голям брой гроздове и осигури тяхната консумативна или технологична зрялост.



 



Лози, които имат добре развити леторасти, с нормална дължина и дебелина дават по-високи и качествени добиви и повишават родовитостта на пъпките за следващата година. Растежът на леторастите до голяма степен зависи от натоварването със зимни очи. При по-голямо натоварване броят на леторастите е по-голям, но родовитите очи са по-малко и захарното съдържание на гроздето по-ниско. Ето защо при резитбата натоварването трябва да бъде та



 



кова, че растежът на леторастите, количеството и качеството на гроздето да съответства на потенциалната възможност на лозата. Понятието формировка и системна резитба често пъти не се разграничават и се използват равнозначно. Формировката е форма на лозата, която зависи от височината на стъблото, от броя и дължината на кордоните и рамената и от тяхното пространствено разположение. Формировката определя разположението на леторастите и листата в пространството и е свързана с подпорната конструкция и разстоянието на засаждане.



 



Системата на резитбата се определя от дължината на плодните звена, които се оставят при резитбата-чепове, плодни пръчки и стрелки. В зависимост от дължината на плодните звена са известни при основни вида резитба: Къса - когато се оставят само чепове с 1-3 очи. Дълга – когато се оставят само стрелки или плодни пръчки без чепове. Смесена – когато се оставят само плодни ръчки и чепове или стрелки и чепове.



 



Изборът на системата резитба зависи от биологичните особености на сортовете, условията на месторастене и от технологичните изисквания към качеството на гроздето. При сортовете Димят, Памид, Гъмза, Кардинал, Зарчин и др. много добри резултати се получават при късата резитба с чепове, докато при сортовете болгар, Каберне Совиньон, Мискет отонел, Шардоне, Ркацители, Совиьон, Траминер розов, Алиготе и др. най-голям добив се получава при смесената резитба с дълги плодни пръчки и чепове. Ако се цели получаването на грозде с по-висока захарност при определени сортове, предпочита се къса резитба, при която съотношението между листната площ и гроздето благоприятства за по-доброто узряване на гроздето и да натрупване на повече захари.



 



При късата резитба, когато от чепа са се развили две пръчки и не е необходимо да се увеличи натоварването, резитбата се извършва през миналогодишния чеп на около 0,5 см, над по-ниско разположената пръчка, а тя се реже на чеп с 1-3 очи. Ако от чепа се е развила само една пръчка, тя се реже на чеп с 1-3 очи, а ако изобщо няма пръчка на чепа, за нов чеп се използва един от най-близко разположените лакомци.



 



Когато лозата е силна и изисква по-голямо натоварване броят на чеповете се увеличава, като двете пръчки на някои от миналогодишните чепове се режат на 2-3 очи. Този начин на резитбата е известен под наименованието „Заешки уши”. При смесената резитба, когато леторастите са нормално развити, старите стрелки или плодови пръчки се премахват през тригодишната им част, а от двете пръчки на чепа горната се оставя за стрелки или плодна пръчка, а долната за чеп с 2 очи.



 



Когато от миналогодишния чеп се е развила само една пръчка, тя се реже на чеп, а най-ниско разположената нормално развита пръчка върху старата плодна пръчка се избира да стрелка или плодна пръчка. В случай, че има лакомци най-близкият от тях се реже на чеп, а пръчката от миналогодишния чеп се оставя за стрелка или плодна пръчка. Ако на миналогодишния чеп не се развил нито един летораст, но на старата плодна пръчка може да се избере ново, дълго плодно звено, за плодна пръчка или стрелка и чеп се използват лакомници, които имат нормална дебелина, добро узряване и оформени зимни очи.



 



След преминаването на студовете до началото на сокодвижението е най-благоприятното време за започване на резитбата. Тя започва с относително по-устойчивите сортове, с добре узрели пръчки и в най-защитените места, а сортовете с по-слаба устойчивост се режат след преминаване на силните студове. Но при големи студове, при температура на въздуха от -15 до – 20 гр.С и повече и в зависимост от продължителността й се нанасят повреди на пъпките, едногодишните и многогодишните органи на лозите.



 



Когато повредите са само на зимните очи, прави се компенсираща резитба по следните начини: - При повреда над 90 % от главините и страничните пъпки се оставят двойно по-голям брой чепове необходим за формиране на бъдещи плодни звена. Останалите нормални пръчки, заедно с колтуците, се запазват, като се премахват само недозрелите и тънките връхни части. - При повредени главини и странични пъпки от 25 до 90% се оставя завишен брой чипове за формиране на плодните звена и се осигурява увеличено натоварване, съобразено размера на измръзналите главни и странични пъпки и възстановителната способност на сорта. За сортовете Болгар, Кардинал, Италия, Алфонс Лавале, Царица на лозята, Мискет врачански, Тамянка, Мавруд и Рубин се взема за база процентът на измръзналите главни пъпки.



 



При сортовете Каберне Совииньон, Ркацители, Алиготе, Саперави, Мискет отонел, Ризлинг, Пино ноар, Шардоне, Юни блан, Траминер, Мерло, Мискет хамбурски, Перл дьо Ксаба и Гаме ноар увеличенита на натоварването се изчислява на базата на средно аритметичното от броя на запазените главни и странични пъпки. При сортовете Димят, Памид, Гъмза, Сензо, Зарчин, Харш Лавелю, Мискет дунавски и Мискет червен увеличеното натоварване се изчислява на базата на запазените странични пъпки. При загиване на главните и страничните пъпки под 25% се извършва нормална резитба. При повреда на всички пъпки и едногодишните пръчки при резитбата се оставят само чепове с по 2 очи, необходими за формиране на същите плодни звена.



 



Ако са измръзнали всички надземни части, изчаква се да покарат от спящите пъпки лакомници от основата на лозите, като се запазват един или два от най-силните, които ще се използват за формиране на лозите по ускорения начин. При есенно-зимния период, като стъблата се използват за привързване на оставените леторасти през вегетацията. Когато подземното стъбло е запазено, но не покарват никакви лакомници, лозите се присаждат на разцеп преди сокодвижението следващата година.



 



Резитба на лози се прави и когато са повредени от пролетните слани. Когато всички зелени леторасти са засегнати от сланите плодните пръчки и стрелките се изрязват до основата, за да се развият ъгловите и спящите пъпки по кордоните и рамената. При по-слаби слани основата на зелените леторасти остава здрава и се развиват много колтуци, което налага внимателно филизене и колтучене. Резитба за възстановяване се извършва след силна градушка, при която са унищожени напълно гроздовата реколта, листата и леторастите и преди 15-20 юни. Премахват се изцяло плодните пръчки и стрелките. Леторастите по кордоните и раменете се режат на чепове с по 2 очи.От пъпките на зелените чепове, както и от спящи и ъглови пъпки се развиват нови леторасти.



 



При по-слаба градушка, при която са запазени част от гроздовете и листата на лозите, резитба не се прави. Когато градушката е паднала след 15-20 юни резитба също не се прави, тъй като новите леторасти не узряват до края на вегетацията. При резитба на зряло на градобитни лозя пръчките, които са избрани за чепове от които ще се формират плодните звена, трябва да нямат рани или по възможност да са с най-малки повреди по дървесината. Също така три резитба за формиране на стъбла и кордони пръчките трябва да са без видими повреди. Ако те имат дълбоки рани по дървесината, пръчките се изрязват до основи или на чеп с 2 очи и формирането на лозите започва отново, с което се забавя тяхното плододаване.



 



Филизане представлява премахване на излишните леторасти от лозата в началния период на растежа им. С филизането се регулира броят на леторастите на лозата, осигурява се по-добър растеж и по-добро узряване на пръчките, което гарантира и по-висок добив през следващата година, улеснява се борбата срещу болестите и неприятелите, подготвят се лозите за следващата резитба, създавате се условия за по-добро огряване и проветряване на гроздето и листата, регулира се съответствието между плодните и безплодните леторасти. Филизането на плододаващите лозя се извършва след появата на ресите, за а се разграничат плодните от безплодните леторасти и по-слабите двойници. Премахват се лакомниците по старите части на главината, с изключение на онези, които ще се използват при резитбата за подмяна на някое рамо или кордон, както и за създаване на ново плодно звено. Най-добре е филизането да се извършва при дължина на леторастите 15-20 см.



 



Прищипването се състои в премахване на растежния връх на леторастите с 1-2 неразвити листенца. То се извършва за да се ограничи изресяването и регулира растежа на отделните леторасти. Времето за прищипване се определя от целта която се преследва. Когато се цели да се предотврати превръщането на ресите в мустаци, то се извършва рано, след като се появят ресите. По склонни към източване са десертните сортове Болгар, Италия, Шасла и др. При винените сортове и стъблено отглеждане на лози източването почни не се проявява. Срещу изресяването, през време на цъфтежа, прищипването се извършва 4-5 дни преди цъжтежа. От винените сортове склонни към изресяване са Ркацители, Мискет червен, Мискет врачански, Тамянка и др., а от десертните Мискет хамбурски и Бяло без семе. Не се прищипват слаборастящите леторасти, слабите лози и леторастите от чепове, които ще се използват при следващата резитба.



 



Кършенето представлява премахване на растящите върхове на леторастите заедно с 5-6 до 8 недоравзити листа, с което се намалява трансприцията и при недостиг на почвена влага се подобрява водния баланс на лозите. Оказва положително влияние на качеството на гроздето на буйно растящите и зашумени лози, предотвратява се изресяването, подобрява се оплождането на цветовете. Кършенето може да окаже и отрицателно влияние, когато се прилага по-силно, при което вегетацията се удължава. Узряването на пръчките се забавя и са с намалена студоустойчивост, а гроздето е с понижено качество. Ако не се налага ранно кършене то се извършва през втората половина на месец юли, след като леторастите са развили достатъчно листа и5 растежът им е намалял. След кършенето на всеки летораст трябва да останат поне 14-16 листа при винените и 16-18 листа при десертни сортове. Леторастите от чиповете, които ще се използват при следващата резитба се кършат по-високо. Колтученето се състои в премахване изцяло или частично на страничните леторасти израснали от летните очи на главния летораст. Те могат да се използват за формиране на кордона при млади лози, за възстановяване на измръзнали лози.



 



Пъпките им имат нормална родовитост и по-висока студоустойчивост от пъпките на основните леторасти и се използват за плододаване след големи зимни студове. При колтучене на всеки летораст се оставят по 4-5 листа в основата на колтука при културните сортове лози, а при маточниците се премахват от основата. Корчуването се извършва със специални инструменти колцувачи. Състои се в изрязване на кората и ликото под формата на пръстен широк 3-4 мм без да се наранява дървесината. С това се прекъсва движението на асимилатите от листата към корените и те се натрупват в гроздето и леторастите над мястото на колцуването, следствие на което зърната стават по-едри и гроздето узрява с 10-15 дни по-рано.



 



Корцуването се извършва 6-8 дни след прецъфтяването на лозите. Всяко закъснение намалява ефекта му. Корцуването се извършва при десертните сортове. У нас се прилага основно при сорта Болгар. Плодната пръчка се колцува след извивката, като над отреза трябва да останат най-много 4-5 грозда. Ако се оставят всички гроздове над пръстена резултатите не са задоволителни. Колцуват се само силни лози. То отслабва силата им, затова трябва да се прави на едни и същи лози през 1-2 години. За получаване на висококачествено десертно грозде голямо значение има натоварването на отделните лози с определен брой гроздове. При претоварване с много гроздове зърната са по-дребни, с водниста консистенция, влошен външен вид, а узряването закъснява. В този случай се получава по-голяма реколта, но с понижено качество. Препоръчва се премахване на една част от гроздовете, което може да се извърши на два пъти- първо преди цъфтежа, чрез филизане, като се премахват по-слабите леторасти заедно с ресите по тях и второто, слез завързването, като се оставят определен брой гроздове в зависимост от силата на лозите. При прореждане на гроздовете се премахват част от зърната, за да се получат рехави гроздове, с по-едри зърна и с правилна форма. Тази специфична практика се препоръчва само при десертните гроздове. Извършва се рано, когато зърната достигат едрина на грахово или бобено зърно, с малки ножички с извити краища. Премахват се главно дребните, неоплодени зърна и зърната с неправилна форма. Зърната във връхната част на грозда остават недоразвити и едновременно с прореждането се премахва връхната част на грозда.



 



Прореждането на листата се осъществява като се премахват на няколко пъти листа около гроздовете след прошарване. Гроздовете по-добре се огряват и проветряват, зърната им интензивно се оцветяват, кожицата им е по-здрава и по-добре издържат на транспортите и при съхранение. Премахването на листата става в облачно и хладно време, за да не се получава слънчев пригор по зърната. Прореждането на листата е ефикасно мероприятие за опазване на гроздовата реколта от сиво гниене при влажно и дъждовно време.