Орех Juglans е род растения от семейство Орехови Juglandaceae. Включва около 20 вида дървета, достигащи височина от 10 до 40 m. Видът обикновен орех (Juglans regia) се отглежда за ядките и дървесината си и е ценен овощен вид. Плодовете му са богати на мазнини, витамини, минерални съставки, белтъчини и др.



 



Орехите се транспортират се съхраняват много лесно. Те се използват в хранително-вкусовата промишленост и за консумация в прясно състояние. Маслото от орехите се притежава ценни качества както като храна и така и като суровина за други отрасли на промишлеността. Листата, кората и зелената обвивка на плодовете се използват за боядисване на дрехи. Ореховата дървесина е много красива и ценна. Използва се за изработване на мебели.



 



Орехът(Juglans regia L.) е пластичен и може да се аклиматизира добре в по-северните райони. Той се отглежда в по-топлите страни на умерената континентална зона. Разстояние на засаждане.(За качествен овощен посадъчен материал свържете се с нас - http://www.razsadnik-bg.com ; E-mail: [email protected]) Орехите се засаждат на растояние в реда от 8 до 10 метра и от 8 до 12 метра между редовете.-На по-слаби подложки разстоянията са от 6х6 до 6х8 метра.



 



В нашата страна орехът е разпространен повсеместно, като единични дървета. Най-много промишлени насаждения има в Пловдивско,Старозагорско, Плевенско и Хасковско. Орехът се развива добре в райони с надморска височина до 700-800 м, като в горските насаждения е застъпен и до 1300 м. Орех-биологични особености.Орехът е голямо по размери дърво, с височина до 15-20 м и дебелина на ствола до 150 см. Плодните му пъпки са прости (цветни, тичинкови) и смесени. Мъжките цветове се образуват от простите пъпки-събрани в т.нар. реси.От смесените се развиват леторасти с листа и женски цветове, които са разположени на върха на леторастите поединично или на групи от 2 до 5-6. Женските цветове нямат чашелистчета и венчелистчета. Техните размери са с големината на житни зърна, голи, зелени, със силно разклонени близалца за улавяне на прашеца. Орехът се опрашва от вятъра.



 



Ореховите сортове са самофертилни. Мъжките и женските цветове при някои сортове орехи не цъфтят едновременно и това затруднява самооплождането.Орехите размножени от семе-неприсадени, встъпват късно във фаза на пълно плододаване, около 12-15 години след засаждането. В промишлените орехови насаждения се засаждат присадени дървета. Те образуват първите си орехи на 3 - 4 година след засаждането, но най-голям добив дават след 8-ата година. От едно орехово дърво могат да се получат средно 40-80 кг плодове. Орехът живее над 200 години.



 



Орехът предпочита по-топли места, по-малко повратни мразове и с по-мека зима. По време на дълбокия покой дърветата понасят успешно температури до -28°С.Не обича засенчването, реагира много добре на напояване, но е сравнително сухоустойчив овощен вид. Изискванията на ореха към почвените условия не са големи. Предпочита почвата да е дълбока, пропусклива, топла, с дълбоко разположени подпочвени води.



Особености при отглеждането



Поради различията в срока на цъфтежа на мъжките и на женските цветове при някои от сортовете орехи, при създаването на ореховите градини трябва да се засаждат няколко сорта, при което се създават условия за взаимно опрашване и оплождане.



Орехите се отглеждат и формират като свободно растяща корона с високи стъбла (1,5-2 м). Така формирани плодовете могат да се прибират механизирано. Високите (1,5-2 м) стъбла осигуряват подходящ материал за дървообработващата промишленост след изкореняване на насажденията. Когато орехите се намират във фаза на пълно плододаване е желателно да се извършва резитба за просветляване на короните.



Почвата в ореховите насаждения се поддържа предимно в черна угар. В младите орехови насаждения (до 6-8 години) може да се отглеждат междуредови култури. На места където валежите са над 800 мм и при поливни условия почвената повърхност може да се затреви. Големите разстояния при засаждането на орехите позволяват отглеждането на уплътнители от скороплодни овощни видове, като вишня, кайсия, праскова, бадем. Те се засаждат обикновено в междуредията, но може да заемат и свободните пространства в редовете.



В периода до израстването на ореховите дървета тези уплътнители осигуряват допълнителни доходи на земеделските производители. След като ореховите дървета станат достатъчно високи и започнат да пречат на тяхното развитие, уплътнителите, като вишня, кайсия, праскова, бадем се изкореняват.



Обикновено орехът се отглежда при неполивни условия,но през първите 5-6 седмици след цъфтежа и по време на формиране и нарастване на ядката през юли, август и септември, поливките се отразяват благоприятно на плододаването. Този текст е защитен с авторски права,при изполването му посочете източника: (Овощен разсадник "ЕЛИТ"- http://www.razsadnik-bg.com ; [email protected]) Juglans, Walnut, Noce, Nogal, Nuc, Орев, Орех