Избор на място за нови насаждения се съобразяват с изискванията на аронията към факторите на растеж и развитие. Там където са отглеждани ягодовоплодни култури-касис, малина, къпина се избягват, защото не са благоприятни като предшественици на аронията.

Подобрителните работи на терена не се отличават от тези при останалите овощни култури /почистване от храсти, камъни, плевели и др/. На по-тежки почви с дълбок хумусен хоризонт, площта се риголва на дълбочина 50 см, а на по-плитките се извършва оран на дълбочина 30 см с плуг, снабден с продълбочител.

Трябва да се извърши основно торене, като се препоръчва като торовите норми да се определят след почвен анализ. Ако няма такъв анализ се вкарва по 3-6 тона оборска тор на декар, около 100 кг/дка суперфосфат и 30 кг/дка калиев сулфат. При риголването на почвата торовете се разхвърлят равномерно след него, а след това се заорават с една по-плитка обработка.

Преди оран се внасят торовете, а преди маркиране на редовете се извършва и дисковане и брануване на площта. Разстоянията на засаждане на аронията се съобразяват с нейната светлолюбивост. Те варират от 3х2 м до 3,5х2,5в; 4х2; 4х3 м. За един декар производствената площ, при междуредовото разстояние 3,5 м и 2,5 м вътре в реда, за засаждане са необходими 114 растения. Най-благоприятния срок за засаждане е през есента /октомври, ноември/, но може да се извърши и през пролетта преди набъбване на пъпките.

Посадъчните ями се изкопават на дълбочина и ширина 50 см, след което във всяка дупка се слага около 5 кг добре угнила оборска тор, 100 г. суперфосфат и 30 г. калиев сулфат. Торовете се разместват заедно с лопата и преди засаждането се изолират с около 10 см пласт почва от корените на растението.

Преди и след засаждането на аронията

Преди засаждане на посадъчния материал, корените му се подрязват на дължина до 20-25 см. Растенията не трябва да се засаждат по-дълбоко от колкото са били преди изваждането им в вкоренилището, защото израстват много издънки и респективно добивът намалява.

След засаждането растенията се поливат-всяко с 10-15 л, за да може почвата да улегне. Новозасадените растения се съкращават на височина 90-100 см от почвената повърхност. За младите насаждения се полагат грижи насочени към създаването на условия за добро прихващане и бързо оформяне на храстите, за да могат да встъпят в пълно плододаване още на 5-6 година. Те се поддържат чисти от плевели, редовно се окопават, подхранват и поливат.

Подхранване на аронията

Подхранването се извършва с по 3,5-5 кг/дка азот два пъти през годината-рано на пролет преди разпукването на пъпките и към края на май-юни, когато нарастват интензивно издънките. Плододаващите растения се подхранват след четвъртата година с по 3-4 кг/дка азот активно вещество/рано на пролет, след цъфтежа и в средата на юли, когато плодовете започват да наедряват. През 2-3 години при плододавщите насаждения се извършва торене с оборска тор, фосфор и калий. Те се внасят с есенната оран на дълбочина 15-20 см. Приблизителни норми за оборска тор 3 т/дка, за Р2О5 – 10-15 кг/дка и К2О –12-15 кг/дка /активно вещество/.

Ежегодно се извършват 3-4 обработки на почвата за разрохването и унищожаването на плевелите на дълбочина 10-12 см в междуредията и около 5-6 см вътре в реда, като се внимава да не повредят корените, а дълбоката оран се извършва на 2-3 години при внасяне на торовете.

При отглеждането на аронията във вилни и дворни места се препоръчва торенето да се осъществява по следния начин:

  • - на всеки две години през есента или пролетта под храстите да се внася по 5-6 кг угнил оборски тор, 40 г суперфосфат и 1 водна чаша дървесна пепел или 10-12 г калиев сулфат на всеки кв.метър от проекцията на короната.

 

Аронията е взискателно растение към влагата, затова за получаване на високи добиви напояването е от първостепенно значение. За ней най-критични са засушаванията по време на наедряване и зреене на плодовете през месеците юли и август. Тогава задължително се полива минимум 2-3 пъти на месец с около 40-50 куб.м вода на декар.

Аронията е една от най-слънцелюбивите култури

Средният добив на плодовете от арония след петата година е около 800 кг/дка. Отглеждането и на постоянно място е икономически изгодно не повече от 15-20 години.

Резитба на аронията

При отглеждането на аронията важен елемент от технологията е резитбата. За да се избегне сгъстяването на короната, и с това изнасянето на плододаването и периферията на храста, се налага ежегодна резитба. При формирането на аронията, до встъпването й в пълно плододаване, всяка година се оставят от 4-6 издънки за основни клони. За такива се избират симетрично разположените и най-добре развити издънки. Те не се съкращават, за да не се допусне сгъстяване на обрастващата дървесина. Всички израснали останали издънки се изрязват до основи.

Резитбата за плододаване започва да се прилага след 4 година, като се оставят равен брой издънки-едногодишни, двугодишни, тригодишни, четиригодишни, петгодишни, но не по-стари от шестгодишни. Седемгодишните и по-стари издънки се изрязват до основите, защото при тях качеството на плододаването се снижава и се обират по-трудно. Могат да се оставят повече от три-петгодишни издънки, понеже са най-продуктивни и с по-едри и качествени плодове. Правилно формираните храсти трябва да имат 25-30 основни клони /издънки/-от една до десетгодишна възраст.

Начини за разсаждане и размножаване на аронията

  • - Ежегодната резитба се състои в отстраняване на слабите, сгъстяващите, счупените и над шестгодишни издънки, които се подменят с едногодишни /3-5 стари издънки се заменят с 3-5 едногодишни/.
  • - След 10-11-ата година може да се наложи резитба за подмладяване. Най-добри резултати при нея се при равномерно съкращаване на издънките на 1 м височина от почвената повърхност. На втората година след тази операция добивът се формира от новоизрастналите клони, при което добивът и качеството на плодовете значително се повишават в сравнение със застарелите храсти. Такава резитба се препоръчва да се извършва през 4-5 години.

 

Аронията като дърво

Аронията може да се формира и като дърво, но добивите и продължителността на живота на растението значително се понижават. Обикновено това се практикува при отглеждането на аронията за декоративни цели. Това се получава като се оставя една издънка, а останалите се премахват. Резитбата се извършва рано напролет преди набъбване на пъпките.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Какви са изисквания на аронията към почвените и климатичните условия?

Размножаване на арония и производство на посадъчен материал

Арония (Черноплодна рябина)