През юли пчелните семейства са в активно състояние. Пчелите намират източници на нектар и прашец и продължават да водят активен живот. Периодът на естественото им размножаване за повечето райони, с изключение на високопланинската част, където ливадната паша е в началото, е вече преминал. Започва подготовката за зимата. Донасяният нектар започва да се разполага в плодника, с което площите за снасяне на майката непрекъснато намаляват, а при обилен принос и напълно се блокират. Започва да се ограничава отглежданенето на търтеевото пило и дори напълно се прекратява. Пчелите изтикват наличните търтеи по стените и дъното на кошера и скоро ги изгонват напълно.



 



През месеца обемът на гнездата трябва да бъде силно разширен. Майката трябва да има на разположение поне 7-8 пити за снасяне на яйцата при дадан-блатовите и 10 пити при многокорпусните кошери. Особено внимание трябва да се отдели на семействата, използващи слънчогледовата паша. Периодично от плодника трябва да се изваждат по 3-4 пити с мед и прашец и вместо тях в центъра на гнездото да се дават пити с празни килийки за снасяне на яйцата



 



На всички семейства през юли трябва да се осигури добра вентилация с пускане на дъната, отваряне на всички входове на корпусите, засенчване с треви и клони. По този начин много пчели се освобождават от вентилиране и се включват в медосбора и в отглеждането на пилото. Системно поставяне на празни пити в центъра на гнездото позволява на майката за снася активно, което е важна предпоставка за получаването на много млади пчели за зазимяването. Когато се използва ливадната паша във високопланинските райони, пити от плодника не е необходимо да се подменят при наличие на магазин и корпуси над гнездата.



 



Само на по-слабите семейства, които не са се качили в магазина, и то при обилно нектароотделяне, може да се наложи поставянето на празни пити в плодника за снасяне на яйца от майката. Когато ливадната паша се съпътства с появата на мана, което понякога се случва в планинските райони със смърчови масиви, такова подменяне на пити се налага, за да не се ограничават отглеждането на пило и развитието на семейството. При високопланинската паша майката в многокорпусните кошери трябва да се ограничи с ханемановата решетка в долния корпус, в който всички пити трябва да са почти празни.



 



В тях тя снася и докато се запълнят с пило, пчелите слагат и мед, и цветен прашец, без да блокират силно площите им /медът се складира главно в горните етажи/. В края на месеца където няма слънчогледи и ливади, спира по-рано снасянето на яйца в търтеевите далаци на строителните рамки, за това тези рамки трябва или да се изместят в края на гнездото, или да се извадят от него. Изградените далаци не трябва да се изрязват, а да се оставят на рамките и де се използват през следващата пролет за поставяне в семействата при зацъфтяване на джанката. Ако по тях има мед, той се разпечатва при поставянето.



 



При ценрофутирането на меда през юли от корпусите трябва да се изберат по няколко пити с мед от всеки кошер /да не се центруфугират/, които да се използват при зазимяването на същите семейства, както и за по-слабите семейства и запасните майки.